Y.M.D.R.A.B.Картиране, оценка и подобряване на състоянието на популациите на ценни видове
От 23-ти до 25-ти октомври проведохме кампания за откриване и подобряване състоянието на популации от ценни горско-растителни видове. В нея взеха участие 25 младежи от Ботевград и 3 горски учени от Институт за гората – БАН и Софийския Университет.
В първия ден учените запознаха младежите с това кои растителни видове са ценни и защо. Представиха им различни видове редки, защитени, медоносни и лечебни горски растения, и какви са методите за опазване и подобряване на състоянието на техните популации.
На следващия ден до обяд младежите и учените посетиха и изследваха дъбовата гора на парк „Небесните пасбища“ в с. Осиковица, а следобеда буковата гора около водопада „Варовитец“ до Етрополския манастир. В двете гори участниците търсеха популации от различни ценни видове. Откриха общо 10 популации – 4 в Небесните пасбища (водна лилия (Nymphaea alba), блатно кокиче (Leucojum aestivum), кукувиче грозде (Muscari comosum), есенен минзухар (кърпикожух) (Colchicum autumnale); и 6 около Етрополския манастир (гълъбови очички (Hepatica nobilis), волски език (Phyllitis scolopendrium), страшниче (изтравниче) (Asplenium trichomanes), медуница (Pulmonaria officinalis), заешки киселец (Oxalis acetosella), лазаркиня (Asperula odorata). Участниците маркираха всички популации с информационни табели, определиха географските им координати, преброиха индивидите в тях и заснеха местообитанията. Освен това младежите увеличиха броя на индивидите в 8 от ценните популациите (блатно кокиче, кукувиче грозде, есенен минзухар, гълъбови очички, изтравниче, волски език, лазаркиня, заешки киселец) с посадъчен материал (луковици и коренища), взети от други популации, растящи при сходни условия.
В последния ден участниците създадоха карти с маркирани на тях откритите ценни популации. А накрая се проведе дискусия за гората като част от българската национална култура и идентичност, и каква е ролята на младите хора за опазване на нашето природно наследство.
Тази дейност е реализирана в рамките на проект „За всеки спасил дърво“. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България - Сърбия 2014-2020 г.
Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на МДРСРБ и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
