Y.M.D.R.A.B.Време е за засаждане!
Искахме нашето залесяване да има голяма обществена полза и значимост. За това си избрахме един обезлесен горски терен над с. Лопян. С неговото залесяване ние щяхме да създадем гора за производство на дървесина и плодове, защитна гора, предпазваща водосбора на Лопянската река, рекреационна гора за подобряване на пейзажа край селото и не на последно място - гора с опитна и научна цел.
След това много внимателно проучихме терена и избрахме подходящи дървесни видове, с които да залесяваме – червен дъб и смърч. Определихме и гъстотата и схемата за залесяване.
После подготвихме почвата. Изрязахме и отстранихме отделни храсти и нежелания подраст. Окосихме местата с висока папрат и почистихме цялата площ от различни отпадъци. Почистихме и оформихме малки площадки, в които да засаждаме фиданките. Това щеше да улесни дръвчетата в борбата им за оцеляване и беше особено наложително за нашия каменист и стръмен терен, който е застрашен от ерозия. При подготовката и самото залесяване се стремяхме да подпомагаме естествените възобновителни процеси, като опазваме вече поникналите дръвчета в избраната площ.
… и започна самото залесяване – използвахме двугодишни фиданки, които са по-лесно приспособими към почвените и климатични условия. В долния край на обекта посадихме дъбчетата, а в горния – смърчовете. Първо, в предварително подготвените площадки правихме дупките. За тази цел използвахме специализирани инструменти, наречени “меч на Колесов”. Внимателно поставяхме дръвчетата в дупките, като се стремяхме да не увреждаме или прегъваме коренчетата им. Вече знаехме, че трябва да заравяме фиданките до кореновата шийка - мястото, докъдето са били заровени в разсадника. Около посадените дръвчета оформяхме леки понижения, но не много големи, тъй като при обилни валежи те се пълнят с вода и може да причинят изгниване на корените.
Накрая след цял ден ровене в пръста и борба с камъни, бурени и треви се изправихме и погледнахме нашата нова гора. Стотици малки дръвчета бяха намерили новия си дом благодарение на нашите усилия. А до тях стояха десетки малки зелени човечета с усмихнати лица и грейнали очи… Не можем да опишем чувството, което изпитахме, но честно казано – наистина си заслужаваше!